Уважаеми госпожи и господа, Преди да си позволя да се обърна към Вас с коментар за живота и делото на подполковник Иван Сокачев, трябва да поясня връзката ми с историята на този голям българин. В качеството ми на посланик на Р България във ФРГ имах удоволствието да се запозная с г-жа Светла,Сокачева, внучка на г-н Иван Сокачев. Тя е не само един достоен наследник на своя дядо, но и един светъл, прекрасен човек, с голямо сърце, патриот, който активно подпомага двустранните българо-германски отношения и организира без шум и медийни кампании акции за нуждаещите се социално слаби и деца от община Долни Чифлик, Варненска област. Чувствам се задължена да споделя, че имам още една причина да съм силно ангажирана и да се вълнувам от богатата биография на подполковник Иван Сокачев. Той е човекът, който в десетгодишното си управление на първото в България Горско стопанство „Тича" създава през 1922 г. Дивечовъдната станция „Шерба", където по-късно в края на 60-те и началото на 70-те години директор беше моят баща инж. Иван Плугчиев, и където аз съм прекарала първите си съзнателни и най-прекрасни детски години и за винаги съм взела със себе си, в душата си, прекрасния изглед на Коджа Балкан и спомена от Шерба, позната още и като "царството на елените". Това предопредели моята професионална кариера на лесовъд и природозащитник и независимо от превратностите на съдбата и на служебната ми кариера, аз оставам дълбоко свързана с българската природа, чийто символ за мен си остава Шерба. Подполк. Иван Сокачев е една голяма личност и сме длъжни да му дадем популярност, да му отдадем заслужена почит и уважение за всичко, което е създал и отдал за отечеството ни България. Г-н Сокачев е не само един от малкото кавалери на ордена „Ал. Невски", връчен му 1945 г. по нареждане на маршал Толбухин, заслужил го за вярна и доблестна служба към отечеството, той е ярък общественик, автор с богато творчество на много ловни разкази, пътеписи, фейлетони. В този ред на мисли съм сигурна, че всеки българин познава и обича песента „Ален Мак" и ако досега малцина са знаели, че авторът на текста е подполк. Иван Сокачев, с тази книга, която е адресирана до съвременния български читател, сме длъжни да кажем това на висок глас и да попълним познанията си за бисерите на българската поезия. Подполк. Сокачев, наред с безупречната си служба за честта и свободата на Майка България, е и един от основателите и организаторите на ловната наука и практика и нещо повече - един от първите организатори на природозащитното дело и движение в следосвобожденска България. Биографията му е наситена с активност, посветена на ловностопанската дейност у нас. Иван Сокачев организира и обединява българските ловци и ги възпитава в духа на общополезна природозащитна дейност в интерес на цялото общество. Той оценява ролята на ловците като пазители на българската фауна, като истински природозащитници, които със своята дейност опазват и обогатяват българската природа. Не случайно пак по негова инициатива през 1928 г. е създаден Съюзът за защита на българската природа. За голямото биоразнообразие на българската природа Ив. Сокачев изнася доклади и в чужбина. От Ловнорибарския съюз в София той продължава апостолската си дейност по ловно- и природозащитно дело през Враца, създава Дивечовъдна станция Шерба, а по-късно през 1933 г. и такава в централна Стара Планина - Твърдица, организира развъдна станция „Тунджа" за отглеждане на колхидския фазан, прави наблюдение на горски бекаси в местността "Ормана", Ямболско. Днес тези по-горе споменати имена : Шерба, Твърдица, Ормана, формират част от мрежата на най-известните ни дивечовъдни станции и резервати за създаване и развъждане на основните видове едър и дребен дивеч в България. Това са районите, в които от времето на Иван Сокачев до днес българската държава поддържа генетичния фонд на ловната ни фауна и орнитофауна. Българските лесовъди, биолози, ловци, научни работници в сферата на горското и ловно стопанство познават тези стопанства, описанието на горските и дивечовите им запаси, но малцина знаят за възрожденския дух и неоценимия принос на полк. Ив. Сокачев, за да можем днес не само да се гордеем, но и да ползваме тази уникални природни ресурси. В днешно време неговото дело ни задължава още повече да ценим, да пазим и да умножаваме природното богатство, което услужливо сме получили за ползване назаем от генерациите преди нас, но още повече от тези, които идват след нас. Нека бъдем достойни за направеното и завещаното ни от Ив. Сокачев, който сам себе си определя като „ ревностен апостол за пазене на природата". За Иван Сокачев си мисля, че в най-голяма степен важат думите: „ Делата говорят по-рядко и по-тихо от думите, но за това пък по-убедително". Да бъдем добри последователи на делото на Иван Сокачев, българската природа го заслужава, а той би бил щастлив от това. Д-р инж. Меглена Плугчиева Извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федерална Република Германия