АЛЕН МАК

Ален мак, самотен скръбен,
Сред буйна нива е цъфнал
И огнен поглед неутешимо
Към тежък клас е приковал.

Нерадост... мисли го измъчват:
"Защо никнах, защо цъфтя?
Безвестно тука ще окапя,
Ненужен никому в света...

А утре - в жетва приближала,
Жетвар плодът ми ще пилей
И нейде вятърът далече
Безследно семе ще отвей".

Но тих ветрец повея нежно
И чу сам аления цвят,
На скръб и болки накипели
Прошепнат тихичко ответ:

"От твойто семе ще поникнат,
Ще цъфнат огнени цветя
И ален мак ще гизди вечно
Букета мил на пролетта!"

             Чаталджа, 1913 год

Компютърен дизайн: инж. Миряна Сокачева, 2008 г.
B
N