"УРА"

От дивите усои на Странджа омайна
До Босфора дивен твоят ек гърмя,
На празник народен - победа сияйна
Ти химнът бе чуден из онази земя.

Ти ни беше знаме, ти ни бе молитва,
Пред вражия напън - окрила и мощ:
Ти караше трепет връгът да изпитва,
В уплаха и бягство да захвърли нож.

Ти, о, чудодейно слово над словата,
Обемаше сили нечути до днес,
Като че със теб цял народ в борбата
Бе вложил спокойно народната чест.

И дето те чухме, гръмовно във боя
Да заглушваш с твоя екот величав
На хиляди пушки тътена и воя -
С победи венчайше война ни корав.

Ти беше менаевър нечуван, незнаен,
Духоносна воля, всепобеден клик,
Надежда последния в боя незакраен,
Щом свършехме бомби и трябваше щик.

Ти, "ура" стихийно, будиш във душата
За подвизи дивни спомени без край -
И ти юе пребъдеш искра за сърцата,
Пред чийто огън враг не ще изтрай!

                     "Войнишки споменик
                      на 2 арт. полк" 1914 год.


Компютърен дизайн: инж. Миряна Сокачева, 2008 г.
B
N